7.12.2010 г., 13:34

Свободното място

830 0 9

Свободното място

 

Как да ти кажа? В ума ми си вече!

Трезвата мисъл докрай...  разпиля...

С нея страха ми, срама ми съблече,

та моите ценности чак разболя!

 

Плачат, горките, от гняв покосени -

доскоро че здрави и силни били!

Кървят непотребни, болни, свалени -

роптаят безумни, подли и зли!

 

Дали ще получа любовна магия,

защото от нея сама се лиших...

Не мога да бягам и няма да крия,

че даже мечтите си днес промених!

 

Не вярвам, че имаме „утре” прекрасно!

Досадно е даже и план да кроя!

Важно за мен е свободното място,

на което в момента до тебе лежа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не вярвам, че имаме „утре” прекрасно!
    Досадно е даже и план да кроя!"

    Какво говориш, Хапчице-Капчице! Ти изглежда не само си си променила мечтите си, но си ги и убила - спряла си да мечтаеш!
    И за какво ти е толкова "важно" свободното място до него, ако никакви следващи планове нямаш? Ти, както разбирам, просто си щастлива, че си на това място. Така би трябвало да е, но скруполите ти - срам ли, страх ли, угризения някакви ли, не те оставят! Гони ги надалече!

  • Благодаря, Дора!
  • Важно за мен е топлото място,
    където в момента до тебе лежа!
  • Деси, смелост се изисква, смелост!
    А ти го имаш!
    Поздрави!
  • Така е важен е момента,бъдещето е неясно...Много добре казано.Поздрав

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...