Dec 7, 2010, 1:34 PM

Свободното място

  Poetry » Love
831 0 9

Свободното място

 

Как да ти кажа? В ума ми си вече!

Трезвата мисъл докрай...  разпиля...

С нея страха ми, срама ми съблече,

та моите ценности чак разболя!

 

Плачат, горките, от гняв покосени -

доскоро че здрави и силни били!

Кървят непотребни, болни, свалени -

роптаят безумни, подли и зли!

 

Дали ще получа любовна магия,

защото от нея сама се лиших...

Не мога да бягам и няма да крия,

че даже мечтите си днес промених!

 

Не вярвам, че имаме „утре” прекрасно!

Досадно е даже и план да кроя!

Важно за мен е свободното място,

на което в момента до тебе лежа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не вярвам, че имаме „утре” прекрасно!
    Досадно е даже и план да кроя!"

    Какво говориш, Хапчице-Капчице! Ти изглежда не само си си променила мечтите си, но си ги и убила - спряла си да мечтаеш!
    И за какво ти е толкова "важно" свободното място до него, ако никакви следващи планове нямаш? Ти, както разбирам, просто си щастлива, че си на това място. Така би трябвало да е, но скруполите ти - срам ли, страх ли, угризения някакви ли, не те оставят! Гони ги надалече!

  • Благодаря, Дора!
  • Важно за мен е топлото място,
    където в момента до тебе лежа!
  • Деси, смелост се изисква, смелост!
    А ти го имаш!
    Поздрави!
  • Така е важен е момента,бъдещето е неясно...Много добре казано.Поздрав

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...