5 нояб. 2008 г., 07:26

Свободолюбиво

697 0 15
Не обичам Свободата,
а я обожавам!
Смело надничам,
чувство красиво е...
като жена докосната
в живи, безумни, уханни нощи,
шепот в небе мастилено още,
плясък на вълни, крясък на гларуси
и слънчеви, обикнати стъпки по пясъка...
Образ неповторим, изсечен върху буден камък,
с гърмола на планински реки  и око с непокорен пламък...
Покриви снежнобели - споделени простори на сънищата ни,
облаци - прозрени земни творения, усетени, непобедно свързани
в ненакърнимо, над разума осветено и орисано приятелство антично
на Любовта и Свободата - планински върхове с равнинни хоризонти пресечени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...