Nov 5, 2008, 7:26 AM

Свободолюбиво

698 0 15
Не обичам Свободата,
а я обожавам!
Смело надничам,
чувство красиво е...
като жена докосната
в живи, безумни, уханни нощи,
шепот в небе мастилено още,
плясък на вълни, крясък на гларуси
и слънчеви, обикнати стъпки по пясъка...
Образ неповторим, изсечен върху буден камък,
с гърмола на планински реки  и око с непокорен пламък...
Покриви снежнобели - споделени простори на сънищата ни,
облаци - прозрени земни творения, усетени, непобедно свързани
в ненакърнимо, над разума осветено и орисано приятелство антично
на Любовта и Свободата - планински върхове с равнинни хоризонти пресечени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...