5 nov 2008, 7:26

Свободолюбиво 

  Poesía » Filosófica
510 0 15
Не обичам Свободата,
а я обожавам!
Смело надничам,
чувство красиво е...
като жена докосната
в живи, безумни, уханни нощи,
шепот в небе мастилено още,
плясък на вълни, крясък на гларуси
и слънчеви, обикнати стъпки по пясъка...
Образ неповторим, изсечен върху буден камък,
с гърмола на планински реки  и око с непокорен пламък...
Покриви снежнобели - споделени простори на сънищата ни,
облаци - прозрени земни творения, усетени, непобедно свързани
в ненакърнимо, над разума осветено и орисано приятелство антично
на Любовта и Свободата - планински върхове с равнинни хоризонти пресечени...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??