patenceto (Надя Георгиева)
185 614
10 февр. 2007 г., 10:36

Своето място намерила 

  Поэзия
858 0 9

Когато можеше, ти не ме искаше,
а сега е късно,
сега горда крача към смъртта.

.....

Сега протягаш длани към мене,
а друго не можеш,
освен да ги заровиш в пръстта.

 

Сега копнееш да целуваш устните ми,
а те са посипани от прахта...

 

Сега умираш да прегръщаш тялото ми,
а то е под Земята... метър – два...

 

Сега е късно да ми отговаряш,
да вдигаш с трепет телефона,
аз вече не пиша, не звъня...

 

Сега си готов да се бориш,
но иди се бори със Смъртта!

Ако успееш, ме вземи,
но аз вече тук съм добре.

 

Покой намерила,
сплела две ръце...

Своето място намерила,
а ти продължавай да търсиш друга,
която да те обича повече...

© Надя Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздражления много силни думи , много красота има дори и тъжна!
    Целувки
  • Мерси, Вили на теб Теди също! Няма да допусна отчаянието до себе си, не и сега
  • Познато... много много познато Надя... Знаеш ли мила, не позволявай на отчаянието да те убие! То е най-коварното нещо... Не позволявай това което един ден аз допуснах да се случи! Недей!
  • Моят жизнен опит и сърцето ми подсказват, че твоята лирична героиня ще бъде обикната от човек, който я заслужава! Повярвай и ще се сбъдне! Дано тя също го различи между многото!
  • Мерси, Ванина!
    Търся смисъла!
  • Винаги има нещо за което си струва да се живее!
  • Благадаря ти, Гиги!
    Ще се опитам .. то друго не ми остава вече..
  • дано не е прекалено късно..
    Благодаря, Мари!
  • Той ще съжалява горчиво...ако не сега то някой ден!
    Поздрав за стихото!
Предложения
: ??:??