Своето място намерила
Когато можеше, ти не ме искаше,
а сега е късно,
сега горда крача към смъртта.
.....
Сега протягаш длани към мене,
а друго не можеш,
освен да ги заровиш в пръстта.
Сега копнееш да целуваш устните ми,
а те са посипани от прахта...
Сега умираш да прегръщаш тялото ми,
а то е под Земята... метър – два...
Сега е късно да ми отговаряш,
да вдигаш с трепет телефона,
аз вече не пиша, не звъня...
Сега си готов да се бориш,
но иди се бори със Смъртта!
Ако успееш, ме вземи,
но аз вече тук съм добре.
Покой намерила,
сплела две ръце...
Своето място намерила,
а ти продължавай да търсиш друга,
която да те обича повече...
© Надя Георгиева All rights reserved.
