10 мая 2020 г., 07:04

Своя път

1.2K 0 0

Останал аз бездомен, 
останал незапомнен.
В живота пораснал,
и с плам угаснал.
Огънят ми тлеещ,
гонен от вятъра веещ.
Помня как ми тихо ми бе шепнел,
преди да повее и раздуха моята пепел.
Вдигна я високо,
дъх пое той дълбоко.
Духна с рязък устрем той накрая,
и пътя свой поех, пътя към безкрая.
Добре аз си поживях,
а сега пък моя облак звезден прах.
Верен наставник на всеки мечтател,
себе си ясен и на всеки изгубен мореплавател.
Ще бъда техен пътеводител,
за съдбата на царства и народи известител.
А за приятелите свои,
помен ярък,в небесните простори.
Светът за сетен път зърнах,
към мъртвите пътя поех и тръгнах.
При нас пък после ще дойдат,
всички това четящи –
чорбаджии, сиромаси,
мъдри и незрящи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Хамбарлийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...