26 нояб. 2020 г., 12:50

Свят без мен

442 0 0

И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят. 

Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари. 

Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля? 

Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.

 

Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на света. 

Ще трябва някак си да ти покажа, че единствена си ти за мен да ти докажа. 

Може би разбрала си го ти това, че без теб не мога на света. 

Както мисля си сега, че и ти си мислиш същото за мен така. 

 

Не е за вярване, че те открих във този луд побъркан свят.

Преди да влезеш в него ти, за мен си беше просто ад. 

Сега след толкова години проумях това, че без да си до мен няма смисъл моят ден. 

Ти направи ме такъв, да се радвам на живота.

Без твойта топлина и твоята любов, за такъв живот не съм готов. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...