26 нояб. 2020 г., 12:50

Свят без мен

444 0 0

И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят. 

Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари. 

Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля? 

Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.

 

Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на света. 

Ще трябва някак си да ти покажа, че единствена си ти за мен да ти докажа. 

Може би разбрала си го ти това, че без теб не мога на света. 

Както мисля си сега, че и ти си мислиш същото за мен така. 

 

Не е за вярване, че те открих във този луд побъркан свят.

Преди да влезеш в него ти, за мен си беше просто ад. 

Сега след толкова години проумях това, че без да си до мен няма смисъл моят ден. 

Ти направи ме такъв, да се радвам на живота.

Без твойта топлина и твоята любов, за такъв живот не съм готов. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...