Свят III

31 мая 2013 г., 10:45

Поэзия

786 0 3

СВЯТ ІІІ

Познавам те, навъсен Свят корав,

чертите ти познавам из основи,

знам правилата ти, знам твоя нрав,

гнева ти знам и ласките сурови.

Присъстваш тук – навсякъде край мен:

величествен, непоклатим, епичен;

и всеки миг – изцяло променен,

и всеки миг – към следващ миг затичан.

Не мога да те следвам, пъстър Свят,

не мога втори век да те догоня

– препускам в дирята ти с кон крилат,

но остаряхме в пътя – аз и конят...

А може би до край един и същ

оставаш, неподвластен на промени

– непоклатим, величествен, могъщ...

и гена на промяната е в мене?

Дали кръвта във своя кръговрат

ме прави всеки следващ миг различен,

и аз съм нов, и моят днешен свят

на оня свят от вчера не прилича?

Не зная!

Но изтича всеки час

и аз съм друг, и ти си друг, изглежда;

мени се цял живот един от нас

и да се меря с теб е безнадеждно.

Пресрещат ме ревниви ветрове,

задъхвам се, стареем двама с коня...

но докато те следвам – съм добре.

Не позволявай, Свят, да те догоня!

pvoinova (Пенка Войнова)

2013-06-11T12:59:22+03:00

Много задълбочена и красива поезия!
zvezdobroj (Морско конче)

2013-06-01T15:22:49+03:00

Силата на поетичната мисъл променя света дори и само вътре в представите ни. Понякога това е достаъчно, за да имаме сили да го понесем такъв, какъвто е....
Аплодисменти!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-06-01T09:00:59+03:00

Браво!