31 may 2013, 10:45

Свят III

  Poesía
1.2K 0 3

 

 

СВЯТ ІІІ

 

 

Познавам те, навъсен Свят корав,

чертите ти познавам из основи,

знам правилата ти, знам твоя нрав,

гнева ти знам и ласките сурови.

 

Присъстваш тук – навсякъде край мен:

величествен, непоклатим, епичен;

и всеки миг – изцяло променен,

и всеки миг – към следващ миг затичан.

 

Не мога да те следвам, пъстър Свят,

не мога втори век да те догоня

– препускам в дирята ти с кон крилат,

но остаряхме в пътя – аз и конят...

 

А може би до край един и същ

оставаш, неподвластен на промени

– непоклатим, величествен, могъщ...

и гена на промяната е в мене?

 

Дали кръвта във своя кръговрат

ме прави всеки следващ миг различен,

и аз съм нов, и моят днешен свят

на оня свят от вчера не прилича?

 

Не зная!

Но изтича всеки час

и аз съм друг, и ти си друг, изглежда;

мени се цял живот един от нас

и да се меря с теб е безнадеждно.

 

Пресрещат ме ревниви ветрове,

задъхвам се, стареем двама с коня...

но докато те следвам – съм добре.

 

Не позволявай, Свят, да те догоня!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много задълбочена и красива поезия!
  • Силата на поетичната мисъл променя света дори и само вътре в представите ни. Понякога това е достаъчно, за да имаме сили да го понесем такъв, какъвто е....
    Аплодисменти!
  • Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...