vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
6 мая 2016 г., 23:42  

Свят измислен от надеждата 

  Поэзия
622 4 10

Свят - измислен от надеждата...!
Избухва светлината
и удря яростно лъчи
във твоето съзнание.
Заглъхналото утро още диша
и като спомен се пречупва
във нещата.
Завоите избързват във преследване
(нестигнали до своя хоризонт),
а между тях е спотаеното очакване -
като мехурчетата въздух
то търси гърлото на своята бутилка.
...През обеднелия от мисленето свят
не различавам цветове...
В подземие на бъдещето съм затворен
и през решетката дочувам как навън
над мене миналото се разхожда.
В сън
небето вие своите спирали
и в синия му шлем проблясва кръстопът.
...Дали съм прав,
или греша...
Различно възприемаме света
след болка
и след радост...
Между тях е страшното.
...Умората, която ми разказва
езика на оборените вещи,
усмихва се като река
и аз навлизам в нейните ръкави...
Ще трябва да вървя
срещу течението.

Но на отсрещния й бряг
душата ми изгубва смисъла
на малкия си кръговрат...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Спотаеното очакване между болка и радост! Прекрасна философска поезия!
  • Различно възприемаме света
    след болка
    и след радост.....Абсолютно вярно! Поздрави!
  • Поздрав! С aleksandra79
  • Поздравления Младене!!! В тези редове видях един цял живот- от раждането до смъртта, а между тях- непрекъснато търсене. Аплодирам те!
  • "Но на отсрещния й бряг
    душата ми изгубва смисъла
    на малкия си кръговрат..."

    Нашата философия е различна, а китаеца си стои на брега, не минава отсреща и чака...реката все някога ще донесе ... трупа на неговия враг...

    Накара ме да мисля без кафе
  • !!!
  • Поздравления, Младене! Още една чудесна, философска творба!
  • Тук светлината удря яростно лъчи в човешкото съзнание...
    "Различно възприемаме света
    след болка
    и след радост...
    Между тях е страшното."
    Опитал си се да направиш разрез на едно възприятие на света в миг, когато за човека е избухнала светлината, надеждата... Получила се е интересна философска творба. Поздравления!
  • Това е поезия за изстраданата светлина, която не идва наготово – като изгрева, а трябва да се извоюва и защитава цял живот.
    Толкова си различен като стил, Мисана!
    И нямам адекватни думи за коментар...
    Поздрави!
  • Надеждата все напира нанякъде, като наивно дете... Толкова е хубаво. Смисълът май винаги се крие някъде в неоткритото и разчита на подразбиране... Знаеш ли защо си свободен в писането? Просто защото нямаш граница из него. Това ми харесва при теб - че винаги мога да разчупя границите на ума си, и на вселената ми изобщо. Сладко предизвикателство са стиховете ти
Предложения
: ??:??