Свят измислен от надеждата

May 6, 2016, 11:42 PM 2016-05-06T23:43:34+03:00

Poetry

623 4 10

Свят - измислен от надеждата...!
Избухва светлината
и удря яростно лъчи
във твоето съзнание.
Заглъхналото утро още диша
и като спомен се пречупва
във нещата.
Завоите избързват във преследване
(нестигнали до своя хоризонт),
а между тях е спотаеното очакване -
като мехурчетата въздух
то търси гърлото на своята бутилка.
...През обеднелия от мисленето свят
не различавам цветове...
В подземие на бъдещето съм затворен
и през решетката дочувам как навън
над мене миналото се разхожда.
В сън
небето вие своите спирали
и в синия му шлем проблясва кръстопът.
...Дали съм прав,
или греша...
Различно възприемаме света
след болка
и след радост...
Между тях е страшното.
...Умората, която ми разказва
езика на оборените вещи,
усмихва се като река
и аз навлизам в нейните ръкави...
Ще трябва да вървя
срещу течението.

Но на отсрещния й бряг
душата ми изгубва смисъла
на малкия си кръговрат...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Елка (Елка Тодорова)

2019-03-02T18:08:40+02:00

Спотаеното очакване между болка и радост! Прекрасна философска поезия!
geni24 (Евгения Георгиева)

2016-05-08T08:56:36+03:00

Различно възприемаме света
след болка
и след радост.....Абсолютно вярно! Поздрави!
Helius (Елена Костадинова)

2016-05-07T22:32:23+03:00

Поздрав! С aleksandra79
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-05-07T15:23:13+03:00

Поздравления Младене!!! В тези редове видях един цял живот- от раждането до смъртта, а между тях- непрекъснато търсене. Аплодирам те!
Alastor (Аластор)

2016-05-07T09:54:05+03:00

"Но на отсрещния й бряг
душата ми изгубва смисъла
на малкия си кръговрат..."

Нашата философия е различна, а китаеца си стои на брега, не минава отсреща и чака...реката все някога ще донесе ... трупа на неговия враг...

Накара ме да мисля без кафе
vedrina (Марина Стоянова)

2016-05-07T09:28:12+03:00

!!!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-05-07T08:58:32+03:00

Поздравления, Младене! Още една чудесна, философска творба!
Eia (Росица Танчева)

2016-05-07T08:06:23+03:00

Тук светлината удря яростно лъчи в човешкото съзнание...
"Различно възприемаме света
след болка
и след радост...
Между тях е страшното."
Опитал си се да направиш разрез на едно възприятие на света в миг, когато за човека е избухнала светлината, надеждата... Получила се е интересна философска творба. Поздравления!
voda (Елица Ангелова)

2016-05-07T02:36:57+03:00

Това е поезия за изстраданата светлина, която не идва наготово – като изгрева, а трябва да се извоюва и защитава цял живот.
Толкова си различен като стил, Мисана!
И нямам адекватни думи за коментар...
Поздрави!
limeruna (Йоана)

2016-05-07T02:30:34+03:00

Надеждата все напира нанякъде, като наивно дете... Толкова е хубаво. Смисълът май винаги се крие някъде в неоткритото и разчита на подразбиране... Знаеш ли защо си свободен в писането? Просто защото нямаш граница из него. Това ми харесва при теб - че винаги мога да разчупя границите на ума си, и на вселената ми изобщо. Сладко предизвикателство са стиховете ти