Свят измислен от надеждата
Свят - измислен от надеждата...!
Избухва светлината
и удря яростно лъчи
във твоето съзнание.
Заглъхналото утро още диша
и като спомен се пречупва
във нещата.
Завоите избързват във преследване
(нестигнали до своя хоризонт),
а между тях е спотаеното очакване -
като мехурчетата въздух
то търси гърлото на своята бутилка.
...През обеднелия от мисленето свят
не различавам цветове...
В подземие на бъдещето съм затворен
и през решетката дочувам как навън
над мене миналото се разхожда.
В сън
небето вие своите спирали
и в синия му шлем проблясва кръстопът.
...Дали съм прав,
или греша...
Различно възприемаме света
след болка
и след радост...
Между тях е страшното.
...Умората, която ми разказва
езика на оборените вещи,
усмихва се като река
и аз навлизам в нейните ръкави...
Ще трябва да вървя
срещу течението.
Но на отсрещния й бряг
душата ми изгубва смисъла
на малкия си кръговрат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
