23 июн. 2017 г., 10:30

Свят на поети

487 0 2

Искам да дишам във свят на поети.
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.

Искам небето да плаче за думи.
Искам да моли земята за нас.
Искам душите, облечени в бури.
Искам да искат магия и страст.

Искам да бъда във нейните мисли.
Искам да бъда заключен в сърце.
Искам да бъда приятното чувство.
Искам да бъда доброто момче.

Искам да бъдем със нея самички.
Тази любов ще политне. Нали?
Плачат отново разхвърляни листи.
Пак ли ще капят сълзи до зори?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за комплимента, Ани! Такава е душата ми – талантлива, копнееща, готова да се хвърли във вулкан от чувства.
  • Прекрасни стихове, Митко! Не плачи животът е пред геб! Дерзай!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...