23.06.2017 г., 10:30 ч.

Свят на поети 

  Поезия » Философска
266 0 2

Искам да дишам във свят на поети.
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.

Искам небето да плаче за думи.
Искам да моли земята за нас.
Искам душите, облечени в бури.
Искам да искат магия и страст.

Искам да бъда във нейните мисли.
Искам да бъда заключен в сърце.
Искам да бъда приятното чувство.
Искам да бъда доброто момче.

Искам да бъдем със нея самички.
Тази любов ще политне. Нали?
Плачат отново разхвърляни листи.
Пак ли ще капят сълзи до зори?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за комплимента, Ани! Такава е душата ми – талантлива, копнееща, готова да се хвърли във вулкан от чувства.
  • Прекрасни стихове, Митко! Не плачи животът е пред геб! Дерзай!
Предложения
: ??:??