23.06.2017 г., 10:30

Свят на поети

485 0 2

Искам да дишам във свят на поети.
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.

Искам небето да плаче за думи.
Искам да моли земята за нас.
Искам душите, облечени в бури.
Искам да искат магия и страст.

Искам да бъда във нейните мисли.
Искам да бъда заключен в сърце.
Искам да бъда приятното чувство.
Искам да бъда доброто момче.

Искам да бъдем със нея самички.
Тази любов ще политне. Нали?
Плачат отново разхвърляни листи.
Пак ли ще капят сълзи до зори?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за комплимента, Ани! Такава е душата ми – талантлива, копнееща, готова да се хвърли във вулкан от чувства.
  • Прекрасни стихове, Митко! Не плачи животът е пред геб! Дерзай!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...