25 окт. 2007 г., 10:45

Свят от мечти…

886 0 1

Ела в моят свят от мечти,

изграден от купчина съдби!

На портала чака те човек с усмивка

и показва ти колко нужен си,

кани те да влезеш!

Поглеждаш наляво и виждаш себе си!

Толкова щастлив и гордееш се, че си човек!

Поглеждаш надясно и виждаш най-близкия ти!

И чувстваш се, че живееш тук от век…

Спираш се на първия щанд,

там седи момиче нежно

и раздава прегръдки,

 изпива те с очи небрежно!

Колко мечти виждаш ти,

в колко съдби се раздаваш…

Пред теб любовта стои

и усещаш как в щастие потъваш!

Ти откри сродна душа,

не падна, а се издигна!

Сбъдна се и твоята мечта…

Просто намери това, което сам постигна!

Горд бъди, че живееш различно

и с усмивка приеми истина една,

макар да вървиш по пътеката така динамично,

ти следваш отредената за теб съдба!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...