Сякаш беше вчера
Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна
едва долових гласът му , едва,
в душата светъл лъч просветна,
реката пенлива оглася нощта.
Сякаш беше сън, даже кратък,
крила над нас разпери нощта,
и ние поехме с тебе нататък,
където започваше, тя любовта.
Ти беше всичко за мене тогава,
остров зелен в открито море,
беше за мене и радост и храм,
в който оставих моето сърце.
И днес този спомен, още ме грее,
и търся отново вятър в море,
с вълните си бурни мен да залее,
да стихне пожарът в моето сърце.
Нощите са толкова кошмарни,
без теб и дните тлеят в самота,
връщам се под кипариса- стария,
да намеря отново твоя следа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
