M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
8.01.2022 г., 10:34 ч.

Сякаш беше вчера 

  Поезия » Любовна
1955 3 16

Сякаш беше вчера, там в парка,

случайно те срещнах – нали,

близостта от нашата среща,

още усещам, още в мене ехти.

 

Над нас кипарисът нещо прошепна

едва долових гласът му , едва,

в душата светъл лъч просветна,

реката пенлива оглася нощта.

 

Сякаш беше сън, даже кратък,

крила над нас разпери нощта,

и ние поехме с тебе нататък,

където започваше, тя любовта.

 

Ти беше всичко за мене тогава,

остров зелен в открито море,

беше за мене и радост и храм,

в който оставих моето сърце.

 

И днес този спомен, още ме грее,

и търся отново вятър в море,

с вълните си бурни мен да залее,

да стихне пожарът в моето сърце.

 

Нощите са толкова кошмарни,

без теб и дните тлеят в самота,

връщам се под кипариса- стария,

да намеря отново твоя следа!

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??