Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна
едва долових гласът му , едва,
в душата светъл лъч просветна,
реката пенлива оглася нощта.
Сякаш беше сън, даже кратък,
крила над нас разпери нощта,
и ние поехме с тебе нататък,
където започваше, тя любовта. ...