2 апр. 2008 г., 20:39

Сякаш нещо пристига

800 0 1
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада
и запалва огъня, до който се приближих.
Предавам се, сега отново страдам
от това, което сам си причиних.

Аз съм един на хиляди, в това време,
стоящ замислен сред цялата тълпа.
Сякаш нещо пристига вече в мене
и ме кара да размахам крила.
Аз се отказвам да страдам, намирам
нова причина да продължа по този път.
И на другата улица, точно съзирам
всичките си врагове, които стоят...

За няколко кратки мига водата
се стича и чуждите лица сякаш се размиват.
Когато се опитвам да оправя нещата,
точно те стоят тук, вместо да си отиват.
Сякаш нещо пристига и изчиства боклука
от моето разхвърляно навсякъде сърце.
И сега сякаш то ме раздвижва от тука
и очите ми бързо изгряват на моето лице.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...