2.04.2008 г., 20:39

Сякаш нещо пристига

794 0 1
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада
и запалва огъня, до който се приближих.
Предавам се, сега отново страдам
от това, което сам си причиних.

Аз съм един на хиляди, в това време,
стоящ замислен сред цялата тълпа.
Сякаш нещо пристига вече в мене
и ме кара да размахам крила.
Аз се отказвам да страдам, намирам
нова причина да продължа по този път.
И на другата улица, точно съзирам
всичките си врагове, които стоят...

За няколко кратки мига водата
се стича и чуждите лица сякаш се размиват.
Когато се опитвам да оправя нещата,
точно те стоят тук, вместо да си отиват.
Сякаш нещо пристига и изчиства боклука
от моето разхвърляно навсякъде сърце.
И сега сякаш то ме раздвижва от тука
и очите ми бързо изгряват на моето лице.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...