2 abr 2008, 20:39

Сякаш нещо пристига

798 0 1
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада
и запалва огъня, до който се приближих.
Предавам се, сега отново страдам
от това, което сам си причиних.

Аз съм един на хиляди, в това време,
стоящ замислен сред цялата тълпа.
Сякаш нещо пристига вече в мене
и ме кара да размахам крила.
Аз се отказвам да страдам, намирам
нова причина да продължа по този път.
И на другата улица, точно съзирам
всичките си врагове, които стоят...

За няколко кратки мига водата
се стича и чуждите лица сякаш се размиват.
Когато се опитвам да оправя нещата,
точно те стоят тук, вместо да си отиват.
Сякаш нещо пристига и изчиства боклука
от моето разхвърляно навсякъде сърце.
И сега сякаш то ме раздвижва от тука
и очите ми бързо изгряват на моето лице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...