11 апр. 2008 г., 11:36
Тихо приседнах,
не ме забеляза…
Призрак съм в бяло,
изтъкан от печал…
Буря съм страшна,
в тишината избухвам…
Но за теб съм писък,
не чут и без глас…
Чувство студено виси
във пространството,
времето спира
за глътка покой… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация