11 abr 2008, 11:36

Сякаш нищо никога не е било... 

  Poesía
901 0 27

Тихо приседнах,

не ме забеляза…

Призрак съм в бяло,

изтъкан от печал…

Буря съм страшна,

в тишината избухвам…

Но за теб съм писък,

не чут и без глас…

 

Чувство студено виси

във пространството,

времето спира

за глътка покой…

И лутам се,

подобно на прилеп,

кръжаща,

във вечерния мрак след порой…

 

Звън на китари

се носи във нищото,

глухо и пусто е в тази земя…

Тук те изгарят на клада

за вричане, да обичаш е страшно,

но не свеждам глава…

Всяка нишка във мене прегаря,

стопявам се без да усещам студа…

 

И ставам все по-малка искрица,

изгубвам се,

а гласът си забравих от слушане…

В земята изчезвам

и няма ме…

Остава си тихо,

безумно, безчувствено…

И сякаш нищо

никога не е било…

И сякаш мен ме е нямало…

 

10.04.2008

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??