18 июн. 2007 г., 18:55

Сякаш няма значение... 

  Поэзия » Белые стихи
978 0 11

Уморените ми клепачи
отново
не заспиват
сред оправдано
очакване...
Дим от цигара
се слива със устните,
провиснали
от отдавна разпиляно
докосване...
И двете кори грейпфрут
на масата
гледаха как
натрошената болка
преглътнах с чаша
вода...
Не подейства -
аз вече знаех, че съм
... сама
Червеният грейпфрут,
разрязан,
прилича на щастие -
горчиво-сладък,
като отвара от спомени.
Ти не си взел
радостта ми,
бе за миг част от нея -
но не бе второстепенно
твойто участие!
Любовта ми се гърчи
в последния спазъм на
... недочакано утре,
докато изхвърлям
корите от грейпфрута...
Отвътре съм натрошена
от болка,
отвън блестя
с малко сарказъм
по устните...

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??