Сякаш няма значение...
Уморените ми клепачи
отново
не заспиват
сред оправдано
очакване...
Дим от цигара
се слива със устните,
провиснали
от отдавна разпиляно
докосване...
И двете кори грейпфрут
на масата
гледаха как
натрошената болка
преглътнах с чаша
вода...
Не подейства -
аз вече знаех, че съм
... сама
Червеният грейпфрут,
разрязан,
прилича на щастие -
горчиво-сладък,
като отвара от спомени.
Ти не си взел
радостта ми,
бе за миг част от нея -
но не бе второстепенно
твойто участие!
Любовта ми се гърчи
в последния спазъм на
... недочакано утре,
докато изхвърлям
корите от грейпфрута...
Отвътре съм натрошена
от болка,
отвън блестя
с малко сарказъм
по устните...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
