juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
3 июн. 2008 г., 09:25

Сянка 

  Поэзия
665 0 10
Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.


Не искам да те вдишвам, но без въздух,
към тъмното за миг се устремявам,
а аз съм цветна, нищо, че премръзвам -
тогава неизбежно посивявам.


Не искам да те моля, но отново
пред тебе на колене аз се свличам,
така и не успях да се науча,
поне за миг да бъда героична.


Не искам да ме гледаш. Обърни се.
Трагична съм, когато ме обсебваш.
Блаженни са онези, дето казват,
че сянката е само част от тебе.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??