juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
3.06.2008 г., 9:25 ч.

Сянка 

  Поезия
661 0 10
Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.


Не искам да те вдишвам, но без въздух,
към тъмното за миг се устремявам,
а аз съм цветна, нищо, че премръзвам -
тогава неизбежно посивявам.


Не искам да те моля, но отново
пред тебе на колене аз се свличам,
така и не успях да се науча,
поне за миг да бъда героична.


Не искам да ме гледаш. Обърни се.
Трагична съм, когато ме обсебваш.
Блаженни са онези, дето казват,
че сянката е само част от тебе.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??