27 нояб. 2005 г., 23:47

Сянка

928 0 0

Сянка самота премина

По небето морско синьо,

Заранта невинна скрила,

Моите сълзи обвила.

В изгрева златист и ален

С трепети, надежди, красота

Дето погледа печален,

Озарен от тъмнина

Вижда там, че нощ е още

И се моли на теб, боже.

 

Сянка скръб премина

Като бягаща сълза

По душата пуста, болна,

Непознала топлина.

Леден дих ме сгрява само

Денем,нощем – всеки миг

И го няма твойто рамо,

Шепотът ти мил и тих.

 

Сянка болка преминава

През меланхоличната дъга,

Щастието застрашава

И погубва ме сега.

Никак не намирам изход,

Вятър леден ме суши

И над мен надвиснал облак –

Дъжд ме чака призори.

                   *****

Сянка, тъмна сянка

Води приказна нощта

И в пиянство осъзната

Мойта-новата съдба!

                             20.04.2004г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...