27 нояб. 2005 г., 23:47

Сянка

922 0 0

Сянка самота премина

По небето морско синьо,

Заранта невинна скрила,

Моите сълзи обвила.

В изгрева златист и ален

С трепети, надежди, красота

Дето погледа печален,

Озарен от тъмнина

Вижда там, че нощ е още

И се моли на теб, боже.

 

Сянка скръб премина

Като бягаща сълза

По душата пуста, болна,

Непознала топлина.

Леден дих ме сгрява само

Денем,нощем – всеки миг

И го няма твойто рамо,

Шепотът ти мил и тих.

 

Сянка болка преминава

През меланхоличната дъга,

Щастието застрашава

И погубва ме сега.

Никак не намирам изход,

Вятър леден ме суши

И над мен надвиснал облак –

Дъжд ме чака призори.

                   *****

Сянка, тъмна сянка

Води приказна нощта

И в пиянство осъзната

Мойта-новата съдба!

                             20.04.2004г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...