27.11.2005 г., 23:47

Сянка

920 0 0

Сянка самота премина

По небето морско синьо,

Заранта невинна скрила,

Моите сълзи обвила.

В изгрева златист и ален

С трепети, надежди, красота

Дето погледа печален,

Озарен от тъмнина

Вижда там, че нощ е още

И се моли на теб, боже.

 

Сянка скръб премина

Като бягаща сълза

По душата пуста, болна,

Непознала топлина.

Леден дих ме сгрява само

Денем,нощем – всеки миг

И го няма твойто рамо,

Шепотът ти мил и тих.

 

Сянка болка преминава

През меланхоличната дъга,

Щастието застрашава

И погубва ме сега.

Никак не намирам изход,

Вятър леден ме суши

И над мен надвиснал облак –

Дъжд ме чака призори.

                   *****

Сянка, тъмна сянка

Води приказна нощта

И в пиянство осъзната

Мойта-новата съдба!

                             20.04.2004г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....