Сянка
Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя,
но злобата поваляше ме ничком,
от горестта на огнени слова
безсилна бях като ранена птичка.
Отказах се да мога да летя!
По-земна съм без ангелска осанка.
Не ми е нужен полет, ни крила,
щом ти до мен вървиш и си ми сянка.
18.03.2016
б.а. Моля не бъдете твърде критични. Стихчето е сред първите ми опити в мерена реч. Просто мисля, че е по темата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Нарлиева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
