Сянка
Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя,
но злобата поваляше ме ничком,
от горестта на огнени слова
безсилна бях като ранена птичка.
Отказах се да мога да летя!
По-земна съм без ангелска осанка.
Не ми е нужен полет, ни крила,
щом ти до мен вървиш и си ми сянка.
18.03.2016
б.а. Моля не бъдете твърде критични. Стихчето е сред първите ми опити в мерена реч. Просто мисля, че е по темата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
