18 апр. 2007 г., 16:39

СЯНКА 

  Поэзия
770 0 15

Аз съм твоята сянка
дълбока и мрачна.
Аз съм тази, която
все чака и чака.


По стъклата лазя
тъмна и плътна.
Натежала от сълзи,
бърза и мътна.


Аз съм твоята сянка
спокойна и топла.
Недокосната тръпна
от стръмния полъх.

Но аз съм и Слънце,
което се пита
къде ли понякога
скитат мечтите.


Къде ли съм хвърлила
своята сянка и
кой ли се слива
със мене във мрака . . .


и кой ли за мене
копнее и чака?
Разплакан и молещ
е южният вятър . . .


 Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??