СЯНКА
Аз съм твоята сянка
дълбока и мрачна.
Аз съм тази, която
все чака и чака.
По стъклата лазя
тъмна и плътна.
Натежала от сълзи,
бърза и мътна.
Аз съм твоята сянка
спокойна и топла.
Недокосната тръпна
от стръмния полъх.
Но аз съм и Слънце,
което се пита
къде ли понякога
скитат мечтите.
Къде ли съм хвърлила
своята сянка и
кой ли се слива
със мене във мрака . . .
и кой ли за мене
копнее и чака?
Разплакан и молещ
е южният вятър . . .
Димитрия Чакова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
