Когато вечерта заспивам
ти идваш кротко в моя сън.
А през деня ми самодива
от сънищата тръгва вън
и с мен навсякъде се скита,
не се отделя нито миг.
И рови дяволът с копита,
плете интриги с ловък трик,
но не успява да откъсне
от мен видението тук! –
че ти си сянка моя късна
или си образът ми друг.
© Иван Христов Все права защищены