evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
15 янв. 2011 г., 17:38

Сянка на стената 

  Поэзия » Философская
565 0 3
"Сянка на стената"

Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя?

Отдавна в мене няма никой -
завлече го след себе си скръбта,
защо те гледам зло, не питай -
замръзнали са устните в студа...

По стълбите надолу слизам
към Храма на изпитите сълзи,
но страх ме е и там не влизам,
защото зад вратата чакаш ти.

Безсънен стена в тъмнината
с изтекли от очакване очи,
а сянката ти на стената
все тъй замлъкнала стои...

*                              *                           *

Как мога да повярвам в някого,
щом аз самият съм лъжа,
щом час по час все тъй неискрено
те гледам от стената и мълча...

© Задгробник Евотош Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това не е отрова. Това са сенките на отдавна умрели чувства - като червеи, сгърчени под купчина изгнили листа.
  • Много себемразно, себенаказващо бе, човек, защо така? Иначе като поезия е чудесно написано, но гъмжи от отрова
  • добре завърнал се, Тодоре!
Предложения
: ??:??