15 ene 2011, 17:38

Сянка на стената

699 0 3
"Сянка на стената"

Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя?

Отдавна в мене няма никой -
завлече го след себе си скръбта,
защо те гледам зло, не питай -
замръзнали са устните в студа...

По стълбите надолу слизам
към Храма на изпитите сълзи,
но страх ме е и там не влизам,
защото зад вратата чакаш ти.

Безсънен стена в тъмнината
с изтекли от очакване очи,
а сянката ти на стената
все тъй замлъкнала стои...

*                              *                           *

Как мога да повярвам в някого,
щом аз самият съм лъжа,
щом час по час все тъй неискрено
те гледам от стената и мълча...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не е отрова. Това са сенките на отдавна умрели чувства - като червеи, сгърчени под купчина изгнили листа.
  • Много себемразно, себенаказващо бе, човек, защо така? Иначе като поезия е чудесно написано, но гъмжи от отрова
  • добре завърнал се, Тодоре!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...