evotosh (Задгробник Евотош) evotosh (Задгробник Евотош)
1 121
Jan 15, 2011, 5:38 PM

Сянка на стената

698 0 3
"Сянка на стената"

 Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя?

Отдавна в мене няма никой -
завлече го след себе си скръбта,
защо те гледам зло, не питай -
замръзнали са устните в студа...

По стълбите надолу слизам
към Храма на изпитите сълзи,
но страх ме е и там не влизам,
защото зад вратата чакаш ти.

Безсънен стена в тъмнината
с изтекли от очакване очи,
а сянката ти на стената
все тъй замлъкнала стои...

 *                              *                           *
Как мога да повярвам в някого,
щом аз самият съм лъжа,
щом час по час все тъй неискрено
те гледам от стената и мълча...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • evotosh (Задгробник Евотош)
    evotosh (Задгробник Евотош)
    Това не е отрова. Това са сенките на отдавна умрели чувства - като червеи, сгърчени под купчина изгнили листа.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Много себемразно, себенаказващо бе, човек, защо така? Иначе като поезия е чудесно написано, но гъмжи от отрова
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    добре завърнал се, Тодоре!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0