16 авг. 2011 г., 03:34

Сянка от минало

1.1K 0 9

Ей Българио

Сянка от минало

Нямам друго какво да ти дам

Но където и аз да отида

Ще си бъда пак Българин там

Защото грохот от конски копита

Звън на меч , щит и стрели

Още чувам , когато се скитам

Огорчен из твойте земи

 

Но заминавам, отивам си вече

От таз страна на плебейски народ

От таз страна , където честен

Стана синоним на идиот

 

И кажи ми ,как да остана

 в този кошер на жажда за власт

В таз утроба на злоба и завист

И вулкан от покварена страст

 

И кажи ми как да остана

Всеки ден тук умират деца

Всеки ден безпощадно , без жалост

Се почерня човешка съдба

 

Огорчен съм

Обиден

Уплашен за твоите бъдещи дни

Май забравихме , че има и начини

Завещани от нашите предци

Не онези продали душата си за жалки облаги и сласт

А онези с огън в сърцата си

Изгорели в безкористна страст

 

Но това са тътени минали

Вече няма ги тези предци

Останаха само руините

За слабостта ни

Моля прости

 

Ей Българио , сянака от минало

Уморих се

Тръгвам и аз

На прощаване аз те прегръщам

Коленича

И плача без глас

********

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Констант Булгара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Живот ли бе – да го опишеш?

    Живот ли бе – да го разровиш?

    Разровиш ли го – ще мирише

    и ще горчи като отрова.


    Но разкажи със думи прости

    на тях – на бъдещите хора,

    които ще поемат поста ни,

    че ние храбро сме се борили. - Вапцаров "История"

    Днес, никой не желае да чуе за славната борба на българския народ, просто защото всеки си има свои проблеми и е доста далеч от славното минало на родината............




  • Благодаря на всички...поздрав от мен
    ККК
  • Разочарованието и ужасната действителност са основни причини много българи да напускат страната.В собствената държава ние сме роби на нашите предразсъдъци и жажда за власт, която убива всичко.
    "Може би съм грешна и коварна,
    може би сред път ще се сломя -
    аз съм само щерка твоя вярна,
    моя кръвна майчице-земя." - Елисавета Багряна

    Бих казала тези думи в друга страна, не и в тази която живея сега. Моят тих невидим бунт е срещу всички тези, които съсипват и убиват всичко човешко. Унищожават волята и жажда за живот. Страна на сенки от миналото, които днес никой не помни!

  • Звъннаха най-нежните струни на душата ми от този стих!
  • Силно! И истинско! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...