16.08.2011 г., 3:34

Сянка от минало

1.1K 0 9

Ей Българио

Сянка от минало

Нямам друго какво да ти дам

Но където и аз да отида

Ще си бъда пак Българин там

Защото грохот от конски копита

Звън на меч , щит и стрели

Още чувам , когато се скитам

Огорчен из твойте земи

 

Но заминавам, отивам си вече

От таз страна на плебейски народ

От таз страна , където честен

Стана синоним на идиот

 

И кажи ми ,как да остана

 в този кошер на жажда за власт

В таз утроба на злоба и завист

И вулкан от покварена страст

 

И кажи ми как да остана

Всеки ден тук умират деца

Всеки ден безпощадно , без жалост

Се почерня човешка съдба

 

Огорчен съм

Обиден

Уплашен за твоите бъдещи дни

Май забравихме , че има и начини

Завещани от нашите предци

Не онези продали душата си за жалки облаги и сласт

А онези с огън в сърцата си

Изгорели в безкористна страст

 

Но това са тътени минали

Вече няма ги тези предци

Останаха само руините

За слабостта ни

Моля прости

 

Ей Българио , сянака от минало

Уморих се

Тръгвам и аз

На прощаване аз те прегръщам

Коленича

И плача без глас

********

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живот ли бе – да го опишеш?

    Живот ли бе – да го разровиш?

    Разровиш ли го – ще мирише

    и ще горчи като отрова.


    Но разкажи със думи прости

    на тях – на бъдещите хора,

    които ще поемат поста ни,

    че ние храбро сме се борили. - Вапцаров "История"

    Днес, никой не желае да чуе за славната борба на българския народ, просто защото всеки си има свои проблеми и е доста далеч от славното минало на родината............




  • Благодаря на всички...поздрав от мен
    ККК
  • Разочарованието и ужасната действителност са основни причини много българи да напускат страната.В собствената държава ние сме роби на нашите предразсъдъци и жажда за власт, която убива всичко.
    "Може би съм грешна и коварна,
    може би сред път ще се сломя -
    аз съм само щерка твоя вярна,
    моя кръвна майчице-земя." - Елисавета Багряна

    Бих казала тези думи в друга страна, не и в тази която живея сега. Моят тих невидим бунт е срещу всички тези, които съсипват и убиват всичко човешко. Унищожават волята и жажда за живот. Страна на сенки от миналото, които днес никой не помни!

  • Звъннаха най-нежните струни на душата ми от този стих!
  • Силно! И истинско! Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....