Сянка от минало
Ей Българио
Сянка от минало
Нямам друго какво да ти дам
Но където и аз да отида
Ще си бъда пак Българин там
Защото грохот от конски копита
Звън на меч , щит и стрели
Още чувам , когато се скитам
Огорчен из твойте земи
Но заминавам, отивам си вече
От таз страна на плебейски народ
От таз страна , където честен
Стана синоним на идиот
И кажи ми ,как да остана
в този кошер на жажда за власт
В таз утроба на злоба и завист
И вулкан от покварена страст
И кажи ми как да остана
Всеки ден тук умират деца
Всеки ден безпощадно , без жалост
Се почерня човешка съдба
Огорчен съм
Обиден
Уплашен за твоите бъдещи дни
Май забравихме , че има и начини
Завещани от нашите предци
Не онези продали душата си за жалки облаги и сласт
А онези с огън в сърцата си
Изгорели в безкористна страст
Но това са тътени минали
Вече няма ги тези предци
Останаха само руините
За слабостта ни
Моля прости
Ей Българио , сянака от минало
Уморих се
Тръгвам и аз
На прощаване аз те прегръщам
Коленича
И плача без глас
********
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Булгара Всички права запазени
