Сянка от обич
В нощта на твоето очакване
ще се завръщам през сълзи.
От спомена, оставен вън
под стряхата, сгърчен
в мокрите треви.
Дали когато влизаш през вратите
на любими някога мечти?
Ще ме целунеш вместо сбогом
и ще затанцуват най-красивите звезди.
Или ще ме пропъдиш с поглед,
който кръвта ми ще срази.
Не ме отпращай с думи,
наранявали ме много и преди.
Стопли ме с длани, които са ми дали
само ласки слънчеви, добри.
Обичам те премного, за да моля
гордостта ти с мене да си ти.
Бъди щастлив, любими,
сред хорските величия,
които са най-важни
в картинните ти дни.
Аз твоя сянка дълго ще съм в спомен,
защото знам, че обичаш ме и ти.
Таня Кирилова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
