13 feb 2008, 10:06

Сянка от обич

  Poesía
911 0 19

В нощта на твоето очакване

ще се завръщам през сълзи.

От спомена, оставен вън

под стряхата, сгърчен

в мокрите треви.

Дали когато влизаш през вратите

на любими някога мечти?

Ще ме целунеш вместо сбогом

и ще затанцуват най-красивите звезди.

Или ще ме пропъдиш с поглед,

който кръвта ми ще срази.

Не ме отпращай с думи,

наранявали ме много и преди.

Стопли ме с длани, които са ми дали

само ласки слънчеви, добри.

Обичам те премного, за да моля

гордостта ти с мене да си ти.

Бъди щастлив, любими,

сред хорските величия,

които са най-важни

в картинните ти дни.

Аз твоя сянка дълго ще съм в спомен,

защото знам, че обичаш ме и ти.

Таня Кирилова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Браво!
  • Благодаря на всички за милите думи и внимание!Нека има мир и любов по земята!Щастлив и романтичен празник!
  • "Всяка болка и въздишка можем да превърнем в стих и песен"/Х.Хайне/
    Харесах твоя стих,Таничка.Искрен,докосващ...
    Поздрав,с обич!
    Щастлив празник!
  • Поздравявам те,за красивия
    и нежен стих!
    Приеми моите адмирации!
    Пожелавам ти светли житейски дни!!!
    ...)))))))))))
  • Е, това си оставям за лека нощ, прекрасни мисли, по женски,
    благоверни, с обич, Танче и спокойни сънища!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...