Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
1 мая 2007 г., 10:37

Сянка съм 

  Поэзия
702 0 7
Сянка съм, прикована в петите ти,
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.

В утрините съм бледа, но ласкава:
дишам само, когато си в светлото.
Пак безгласна и незабелязвана -
жива ли съм? - Едва ли усещаш.

Посред пладне изгарям нозете ти -
кратка, жарка, почти неприлична.
Твоя пулс в моите крачки отмервам,
но не помня, дали бях обичана...

В залеза издължена се плъзгам,
прежадняла от прах и задъхана...
...ще съм жива, от плът, ако слънцето
миг преди да потъне, ме зърнеш...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??