Сянка съм
Сянка съм, прикована в петите ти,
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.
В утрините съм бледа, но ласкава:
дишам само, когато си в светлото.
Пак безгласна и незабелязвана -
жива ли съм? - Едва ли усещаш.
Посред пладне изгарям нозете ти -
кратка, жарка, почти неприлична.
Твоя пулс в моите крачки отмервам,
но не помня, дали бях обичана...
В залеза издължена се плъзгам,
прежадняла от прах и задъхана...
...ще съм жива, от плът, ако слънцето
миг преди да потъне, ме зърнеш...
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.
В утрините съм бледа, но ласкава:
дишам само, когато си в светлото.
Пак безгласна и незабелязвана -
жива ли съм? - Едва ли усещаш.
Посред пладне изгарям нозете ти -
кратка, жарка, почти неприлична.
Твоя пулс в моите крачки отмервам,
но не помня, дали бях обичана...
В залеза издължена се плъзгам,
прежадняла от прах и задъхана...
...ще съм жива, от плът, ако слънцето
миг преди да потъне, ме зърнеш...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
