Сянката

Но някой ù хвана ръката
и ù представи всичко в пъстър цвят -
един тъмен силует в тъмата,
който ù обеща да види щастие и свят.
Накара я някъде там да застане
и затвори вратата -
там, в тъмната стая да остане,
без светлина в тъмнината.
Мъж във стаята влезе
и тя разбра какво стана! -
наби я, усети плътта ù, излезе,
а нейното малко сърце само с тъгата остана.
Нейното малко сърце
разбито от лъжливи обети,
разбито от хиляди мръсни ръце,
от лъжливи клетви и "добри" съвети.
Опита се да избяга... но не можа,
сянката ръката протяга -
усети удара на мъжа,
усети, че кръгът на сянката се стяга...
 
Един ден по случайност - едва ли! -
той се влюби и избяга със нея -
щастлива случайност, съдба ли?...
той се влюби и избяга със нея.
...
Другите нямаха нейния късмет -
останаха бели робини,
а тя си спомни лъжливия съвет,
лъжливия съвет от преди няколко години...
и не го забрави,
но щастие в сърцето си остави!