СЯНКАТА

Сянката... твоята сянка... пред теб,
зад теб, сляла се с твоето тяло...
Прозрачна, бездуховна – сив креп...
Не е момичето усмихнато в бяло.

Но ако си проницателен и се взреш
в сянката с душата и сърцето си,
толкова истини от нея ще прозреш.
Те ще ожарят паметта и ръцете ти.

Виж снагата приведена от болка,
или от мъка черна в душата стаена,
ръцете, за милост отправени към Бога,
сгърчени пръсти плачат, простенват,

краката влачат веригите житейски,
спъват се във всеки срещнат камък.
Или в конен бяг се надбягват летейки,
а под нозете, сякаш носи се пламък.

Изправената стойка радост посява,
а ръцете прегръщат любов невидима.
Сянката чувствата силни в тебе издава,
няма я маската карнавална, безименна.

Приятелю, ако можеш думите й, в сянката,
душата нарисувала в сиво, да прочетеш,
своята душа ще събудиш от дрямката
и топла дума от сърце на човек ще дадеш.

И нека сянката на мрака чер не заговори
с твоето лице – неориентираност подла!
Сърцето със светлината от Бога не спори,
вярва, диша я и я връща за обща изгода...

18 02 2017