Сянката ти тихичко припуква,
като тънка сламчица гори.
По тавана тя с искрици букви,
стихове ти пише – до зори.
Восъчни сълзици тя наръси,
ситни, като дребен маргарит.
Чувстваш ли милувката, в съня си?
Топъл въглен – в керемидка скрит.
Сянката различна, вездесъща,
звън от струна, писък на дете...
Вечно безответно те прегръща
и любовни стихове чете.