4 февр. 2015 г., 07:32

Сянката 

  Поэзия
775 0 5
Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била -
познавам всеки храст и всеки камък.
Дали не е игра на паметта,
или пък, странна зрителна измама!?
Зад грохналите, каменни стени,
сребристосива сянка се разкрива
и тихо ми прошепва "С мен тръгни,
познаваш ме. Да, аз съм още жива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Все права защищены

Предложения
: ??:??