ATEA (Тет)
1 28

4 февр. 2010 г., 12:03

Сянката

Поэзия » Любовная

845 0 1

Магията в душите,

в нас...

Докосване

и звънва струна...

Вибрато,

неочакван резонанс...

Магията, когато ме целуна...

Кръвта ми от сърцето плисна,

в главата се качú

и забушува.

Една родопска гайда писна,

понесе ме...

и още я сънувам...

Магията,

която си отива -

един самотен връх,

покрит с мъгли.

Изкачвам го,

усещам, че съм жива -

вървя без дъх

и още ме боли.

А сянката ми

призрачна в мъглата...

Огромна е!

Това е самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬