ATEA (Тет)
1 28

4 февр. 2010 г., 12:03

Сянката

Поэзия » Любовная

847 0 1

Магията в душите,

в нас...

Докосване

и звънва струна...

Вибрато,

неочакван резонанс...

Магията, когато ме целуна...

Кръвта ми от сърцето плисна,

в главата се качú

и забушува.

Една родопска гайда писна,

понесе ме...

и още я сънувам...

Магията,

която си отива -

един самотен връх,

покрит с мъгли.

Изкачвам го,

усещам, че съм жива -

вървя без дъх

и още ме боли.

А сянката ми

призрачна в мъглата...

Огромна е!

Това е самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0